"Проблемите в Европа в крайна сметка ще бъдат решени, но това ще бъде болезнено" - заяви ръководителят на инвестиционната компания Berkshire Hathaway, Уорън Бъфет, в интервю за CNBC. По негово мнение проблемът за Европа се състои в това, че 17 страни, влизащи в ЕС нямат единна монератна политика. Не е чудно, че гърците и французите гласуваха против приемането на програма за спестяванията.
Но този факт не оказва ефект върху инвестиционните планове на Бъфет. Той казва, че не се колебае да купи която и да е европейска компания, която счита за привлекателна. "Мисля, че най-голямата грешка е... да се купуват или продават акции, съдейки по заглавията в днешните вестници" - каза той.
По неговите думи американската финансова система е в много добро състояние, отколкото тази на Европейския съюз. Причината е в мерките, предприети по време на финансовата криза. Съединените щати вляха повече капитали в своите банки и ги принудиха да изчистят балансите си. Освен това фискалната политика в САЩ е била по-ефективна от европейската.
Според Джордж Сорос за да бъде спасена Европа са нужни извънредни мерки. Според Financial Times кризата в еврозоната се засили и Европа е заплашена от дълъг период на стагнация или дори нещо още по-сериозно. Сорос се позовава на последната програма за вливането на пари в европейската финансова система (LTRO, Long Term Refinancing Operation), без да се отделя значение на очевидните положителни ефекти, тъй като те не решават основните проблеми на Стария свят. "В действителност разликата между страните-кредиторки и страните-длъжници продължава да расте. Кризата навлезе във фаза, която може да бъде още по-опасна" - пише Сорос. Според него проблемите, свързани с еврото, могат да разрушат Евросъюза.
Сорос не предлага конкретен план за справяне със ситуацията, но заявява, че правилата на играта в Европа трябва радикално да се променят. Тъй като сегашната ситуация е "аномална", мерки за преодоляване на кризата трябва да бъдат "безпрецедентни". И накрая, новите правила трябва да бъдат съобразени с присъщата нестабилност на финансовите пазари. Отправна точка трябва трябва да стане работата по спазването на правилата и модификациите на бюджетното споразумение, сключено между 25-те държави-членки на Евросъюза (от 27) с цел да се ограничи бюджетния дефицит и нивото на задлъжнялост. Кризата в еврозоната подкопава нейното политическо единство, и ако всичко продължава така, както сега, Европейският съюз би могъл да бъде разрушен" - казва ръководителят на инвестиционната компания Soros Fund Management, Джордж Сорос.
Сорос смята, че заради кризата ситуацията на еврото се усложнява и се развива в погрешна посока. Според него причината за проблемите е, че създателите на единната европейска валута са били сигурни, че дисбаланси могат да възникнат само в публичния сектор, но трябва да се има предвид, че и самите пазари имат способността да пораждат дисбаланси. До този момент кризата в еврозоната продължава да се разглежда като следствие от бюджетната криза и се предприемат необходимите действия. В същото време обаче Сорос посочва същността на проблема, който се състои в рухването на банковата система в САЩ, и това още повече засилва разликата в икономиките на европейските страни.
Сорос подчертава, че основният проблем на Европа се състои в понижаване на нивото на дълга сега, когато икономиката се нуждае от пари. Той посочва, че можем да се откажем от прекомерен дълг, но не можем (механично) да намалим нивото на дълга. В същото време Сорос е уверен, че бюджетните механизми вече са се изчерпали и пред европейските страни са останали само монетарните мерки.
Джон Рокфелер (1839-1937) е американски предприемач и мултимилионер, човек, чието име се е превърнало в символ на богатството. Той е бил много трудолюбив, целеустремен и благочестив, и заради тези негови качества партньорите му са го наричали "дяволът". Съпругите на неговите работници са плашели децата си с него, казвайки им да не плачат, иначе ще ги вземе Рокфелер. Парадоксът се състои в това, че най-богатият човек в света е можел да бъде горд с безупречния си морал.
Джон Рокфелер е роден на 8 юли 1839 в Ню Йорк. С възпитанието му се е занимавала главно с майка му, която е била фанатична баптистка. Заедно с местния свещеник още в най-ранна възраст научават детето, че трябва усилено да работи и да спестява, така че бизнес-обучението е било част от семейното възпитание. Още в ранно детство Джон извършва първата си «сделка» в семейството – купува един килограм бонбони, разделя ги на малки купчини и ги продава на своите сестри на по-висока цена. На 7-годишна възраст продава пуйките, отглеждани от техните съседи, а получените 50 долара дава назаем на своя съсед с годишна лихва от 7%. Още като момче, въпреки че е изглеждал разсеян, Джон се е отличавал със силна памет и невероятно спокойствие. При игра на пулове например, е измъчвал партньорите си с половин часово мислене преди всяко движение.
Рокфелер никога не завършва училище. На 16-годишна възраст той изкарва три-месечен курс по счетоводство, след който започва да търси работа в Кливланд. Шест седмици по-късно той е назначен за помощник-счетоводител в търговската компания "Hewitt and Tuttle", където първоначално получава по 17 долара на месец, а след това по 25. Първоначално той е страдал от чувство за вина, смятайки че заплащането е било прекалено високо. За да не губи нито един цент, пестеливият Рокфелер, още с първата си заплата си купува една малка тетрадка, в която записва всичките си разходи и прилежно я пази през целия си живот. В действителност тази е първата и последната му работа като наемен работник. На 18 годишна възраст той става младши партньор на търговеца Морис Кларк.
Американската гражданска война (1861-1865) помага много на новата компания. Воюващите армии щедро плащат за необходимите им продукти – брашно, сол, свинско и други. Към края на войната в Пенсилвания, не далеч от Кливланд, са били открити резерви на петрол, така че градът се оказва в центъра на петролната треска. До 1864 година Кларк и Рокфелер вече сериозно се занимават с петролния бизнес. Една година по-късно Рокфелер решава да се съсредоточи само върху бизнеса с петрол, но Кларк е против. Тогава Джон купува дела на Кларк за 72.500 долара и изцяло залага на бизнеса с петрол.
През 1870 той създава "Стандарт ойл". Заедно с приятеля си Хенри Флаглер, който е и негов бизнес партньор, започват да събират разпръснати нефтодобиващи и нефтопреработвателни предприятия и създават един мощен петролен тръст. И тъй като конкурентите не можеи да им се противопоставят, Рокфелер ги поставя пред избора да бъдат с него или ще бъдат унищожени. Така мнозина избират да станат част от разрастващата се империя на Рокфелер.
Операциите на компанията са се съхранявали като строго поверителни и дори между самите служители не се е обменяла информация за дейността на компанията. Фирмата е използвала отлично разработена система за промишлен шпионаж за събиране на информация за конкурентите и за пазарните условия. В картотеката на Standard Oil се е съдържала информация за почти всеки купувач на петрол в страната, както и за всеки барел, продаван от независими търговци, включително и информация за това къде купува керосин всеки бакалин от остров Ман до Калифорния.
През 1879 година Standard Oil вече контролира 90% от нефтопреботващата мощност в САЩ – нещо, което Рокфелер посреща абсолютно безпристрастно, като очевидна необходимост. През 1890 година е приет антитръстовият закон, насочен към борба с монополите. И ако преди 1911 година Рокфелер и неговите партньори успяват да избегнат закона, след това се налага "Стандарт ойл" да бъде разделен на тридесет и четири компании (на практика всички днешни големи американски петролни компании водят началото си от "Стандарт ойл").
Рокфелер е бил женен за Лора Селестине Спелман, с която се е запознал още като бъдещ студент. Освен благочестива Лора се е отличавала и с изключително практичен ум. Както споделя и самият Рокфелер, без нейните съвети, той е щял да остане беден. Всички биографи са единодушни, че той с всички сили е учел децата си да работят, както и да бъдат скромни и непретенциозни. В своя дом Джон създава своеобразен модел пазарната икономика - назначава дъщеря си Лаура за "директор" и нарежда на децата си да водят подробни счетоводни книги. Всяко дете е получавало по няколко цента за всяка убита муха, за подострянето на молив, за едночасово занимание по музика, за всеки ден от въздържание от бонбоби и т.н. Всяко от неговите деца е имало своя част от градината, където работата по почистване на плевелите също е имало своя цена. Както са съществували и малки глоби при закъснение за закуска.
През 1917 година личното богатство на Рокфелер се е оценявало около един милиард долара, което представлява 2,5% от тогавашния БВП на Съединените щати и до днес той остава най-богатият човек в света. До края на живота на Рокфелер 32-те дъщерни компании на Standard Oil са владеели шестнадесет железопътни и шест стоманодобивни дружества, девет банки, шест корабни компании, девет компании за недвижими имоти и три портокалови градини. През 1903 година собствеността на Standard Oil обхваща около 400 предприятия, 90 хиляди мили от тръбопроводи, 10 хиляди железопътни цистерни, 60 океански танкера и 150 речни парахода. Компанията транспортира и обработва повече от 80% от добивания в Съединените щати петрол, а в световен мащаб дялът на Стандарт Ойл в търговията с петрол надвишава 70%.
Даренията на Рокфелер през неговия живот са над 500 милиона долара, от които около 80 милиона долара е получил Чикагският университет, а не по-малко от 100 милиона - баптистката църква. Освен това Джон Рокфелер създава и финансира Нюйоркския Институт за медицински изследвания, Съвета за всеобщо образование и фондацията "Рокфелер".
